Социализаране на кученцето

Когато си вземем малко кученце, все по-често развъдчика (или собственика на родителите) ни казва, че е много важно да социализираме кученцето, докато то е още малко. Нека преди да стигнем до „де“социализацията, да видим какво всъщност означава социализацията:
„Социализацията е процес в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на Възпитание. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на ръководител (учител, авторитет) с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели за поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото – лъжа, насилие, пасивност и пр. и пр.“.

Това е определението за социализация, взето от Уикипедия и въпреки, че основно се визират хората, то това определение се отнася с пълна сила и за кучетата. Опитваме се да интегрираме кучетата в средата, с която НИЕ, техните собственици, сме свикнали и се чувстваме добре. Кучетата не могат сами да избират средата си – те ни следват там, където ние решим да ги заведем. Ако живеем до някой оживен парк, ще искаме то да може да се разхожда спокойно в парка; ако живеем до поле с крави – ще искаме те да може да съжителстват нормално, без всеки ден да имаме неприятни срещи помежду им. От нас (стопаните) зависи каква ще е средата на обитаване на нашия домашен любимец.

През целия живот на кучето, ние ще искаме от него да се държи адекватно в много ситуации. Не само на разходка, не само вкъщи, ако отидем и на гости, а пък може и на море да го вземем. Много хора си мислят, че кучето самó се учи, самó разбира какво трябва да направи. Както при хората – умът се развива, а само от нас зависи да го развием в посоката, която ще е най-благоприятна и за двете страни. „Де“социализацията на кучето е периодът, който минава, докато кучето не прави нищо, не получава никакви външни стимули, никакви различни околни среди. Всеки ден една и съща обстановка вкъщи, всеки ден една и съща обстановка навън. Когато обаче се озовем с 8-9 месечно кученце, което го е страх от големия камион (защото там, където живеем няма големи улици), или когато кученцето залае дете (а досега никога не е виждало деца) – тогава вече, можем с гордост да обвиним себе си, защото не сме се постарали повече, докато кученцето е било още малко. В повечето случаи най-вероятно ще можете да го изложите на нови стимули, дори и на тази възраст, но времето, което ще ви отнеме привикването на кучето е много по-голямо от времето, което сте можели да отделите, докато е било само 3-4 месечно.

„Де“социализацията може да доведе до невъзможно съжителство на Вас и Вашето куче. Може да доведе до оставяне на кученцето в приют, или изхвърлянето му на улицата. Не са виновни кучетата, виновни сме ние (стопаните). Прекалена свобода, много малко наблюдение, оставяне на кучето да „разруши“ къщата, ненаучаване към хигиенни навици и се озовавате с 6-7 месечно кученце, което прави всички „лоши“ неща и Вие се хващате за главата и един ден казвате „Не мога повече!“. Друг израз, който съм чувала е „То като порасне ще се успокои и вече няма да прави бели.“, дали? Всички сме чували изразът „първите 7“, отнасящ се за децата. Е, с кучето не е нужно да отделяте седем години за постоянно възпитание и обучение. Но поне една година е нужно да му обръщате много внимание, да го социализирате, да полагате усилия, за да може времето ви заедно от там нататък да бъде едно приятно изживяване с любимо същество. И никога не трябва да забравяте, че социализирането ще помогне на вас, да бъдете по-спокойни и по-щастливи с домашния си любимец.

Няколко лесни стимула, към които да привикнете кученцето:

• метла, подпряна на стената
• веещо се знаме
• една или две големи топки в средата на стая (или балони)
• малка палатка
• отворен чадър
• бебешка количка
• пукащи мехурчета
• сешоар
• прахосмукачка
• разходка в голям Мол или магазин, в който пускат кучета
• минаване по ескалатор
• минаване през автоматични врати
• возене на автобус / метро / трамвай
• вземете кучето в офиса си (ако имате късмет с работодателите)
• спокойно приемане и концентрация около кучета
• спокойно приемане и концентрация около хора
• излагане на различни звукови стимули
• привикване и приемане на физически контакт (уши, нокти, зъби, лапи и т.н)
• запознаване на кучето с различни текстури и настилки
• среща с различни и непознати хора
• среща с кучета (по възможност в контролирана среда)

Картинка на публикацията от The dog shows gallery