Искате кученце? Подготвени ли сте?

Виждали сте онези картинки, които обикалят интернет, разделени на две и в едната част пише „Какво очакваме“, а в другата част „Какво се случва наистина“. Е, много психолози твърдят, че очакванията са лошо нещо и ни вредят. Когато стане въпрос за взимане на малко кученце, важи същото – не трябва да очаквате едно мило, добро, послушно, възпитано, непишкащо, неакащо, нескимтящо, нецапащо, нехапещо, неразрушаващо и още много такива не…кученца. Ако случайно попаднете на такова – вие сте страшни късметлии. Преди да се решите на тази стъпка трябава да разберете какво представлява гледането на малко кученце, за да не сте от хората, които търсят спешно нов дом на новият член на семейството или да го изхвърлите на улицата… заради Вашите високи очаквания. За съжаление малко от кученцата доживяват щастлив и весел първи рожден ден, защото страдат от фаталната болест на нежеланието, защото са се провалили в представата на хората за Ласи, Хачико, Бенджи, Марли или Рекс. Неинформираността във времето на технологиите е чиста форма на безотговорност.

Много от новите стопани остават учудени, когато перфектната пухкавата топка, която са си взели вкъщи, се окаже, че хапе, лае, пишка навсякъде, разкъсва всичко по пътя си, копае дупки и има МНОГО остри бебешки зъби. И не си мислете, че това е ненормално кучешко поведение, даже обратното, то си е напълно нормално, естествено и необходимо. Малкото кученце трябва да бъде научено на законите във Вашата къща, двор и парк, но то няма как само́ да ги научи, някой трябва да му ги каже и покаже, а този някой – сте Вие. Нали знаете как преди едно семейство да си има детенце, майката (а може и баща) изчита много литература относно гледането на малко бебе – хранене, спане, болести, игри, гимнастики и още много други, това трябва да е така и при взимането на кученце! То е едно малко бебе, което изисква много грижи и отговорности, просто е от друг вид.

Като за начало преди да вземете кученце е важно да се образовате за породата, здравословното състояние на родителите и на кученцето, генетичните особености и обучението му.
Първата стъпка е да разберете от къде да вземете кученце. Ако сте се спряли на определена порода, трябва да се свържете с легитимен развъдник и да разпитате относно бъдещи кучила, родителите и здравословното им състояние. Кученце не се купува от OLX, продавалник, базар или какъвто и да е друг вид обяви. Не подкрепяйте фермите за кучета, където „разплодниците“ живеят в ужасни условия, хранят ги с малко хляб във вода, колкото да са живи и да могат да раждат, от там идват кученцата за по 100-200 лв. Ако нямате възможностите да си позволите родословно куче, то отидете в най-близкия приют и със сигурност, че ще има поне едно кученце, което ще открадне сърцето Ви!

Ако сте се спрели на дадена порода, то характера е най-важното, което трябва да проверите предварително. Прочетете няколко статии или видеа от няколко различни източника относно дадената порода. Характерът е това, което най-много Ви сплотява с кучето, външността няма толкова голямо значение. Не си взимайте хъски, ако не можете да го разхождате по минимум час и повече на разходка; не си взимайте австралийска овчарка, ако ще я държите сама на двора; не си взимайте мастиф, ако искате да тичате с него по планината. Характерът на породата трябва да отговаря и на Вашия характер.

Преди да вземете кученце трябва да сте му подготвили някои основни неща за живота му във Вашия дом – купички за вода и храна, играчки, легълце, пелени за кучета, каишка, наградки и основна храна. Още от идването му в дома Ви, ще забележите как то започва да обикаля, да души и да разучава всичко. От този момент започва и неговото обучение във взаимодействането с предмети и хора. Кученцето трябва да има обезопасено място, където да можете да го оставите в моментите, когато не сте си вкъщи (кошара или клетка), за да може самото то да е в безопасност, а също така и целият интериор.

1. Един от най-големите проблеми на стопаните е това, че кученцата са изключителни дизайнери и се опитват да редекорират къщата, чехлите, вратите, стените и мебелите. Вие (стопанинът) сте човекът, който трябва да го научи, че това не се прави във Ваше присъствие, само че то не трябва и да има възможността да го направи докато Вас Ви няма. На мястото, където кученцето стои докато не сте вкъщи не трябва да има чехли, кабели, важни документи, пари, дистанционни, храна и въобще нищо човешко…оставете само кучешките играчки, купичките и пелена. От много голяма помощ в този случай идват играчките за пълнене. Аз използвам Kong играчки , но има и много други видове и марки, в които можете да сложите лакомства или да ги намажете с пастет или специална паста, а в началото можете да давате цялата порция храна на кученцето само по този начин. Така хем ще занимавате мозъка на кученцето да мисли как да ги изкара от играчката, хем ще го разсеете от Вашите мебели.
2. Други голям проблем е пишкането и акането вкъщи. Да се приберете изморени от работа и апартамента(или къщата) да има уникалната миризма на запушена тоалетна с нотка на застояла урина – безценно. Но имайте предвид, че ВСЯКО кученце трябва да може да се изхожда някъде, чисто физиологична нужда. Доста време ще отнеме на мъника да може да се стиска, а пък през това време е хубаво да се научи да пишка точно на определеното затова място. Не е лесно, продължава поне до към 6-7 месец и това е всеки ден (може и нощ).
3. Най-важният и задължителен етап в гледането и възпитанието на малко кучнеце е то да бъде научено да си контролира(задържа и подтиска) захапката и да внимава при играта с животни (и хората сме животни). Още от раждането майката и другите кученца започват възпитанието за леката захапка, докато се борят, ръмжат, квичат и всичко това – по време на игра. Когато кученцето отиде в новия си човешки дом обаче, то не вижда съпротива (основно при новите собственици), следователно е напълно възможно при игра да прекали със силата и да пробие човешката мека кожа. Научаването на контролирана захапка е от изключителна важност, за да може кучето да се научи да се контролира, когато порасне и би могло да нанесе сериозни телесни повреди. Тук доста от хората бъркат и не позволяват на кученцата да хапят при игра въобще, само че те така играят помежду си – използват устата за разучаване на целия свят. Важното е да се научат да контролират тежестта на захапката, а това става с тренирокви. Ако докато си играете с кученцето то Ви ухапе по-силно, извикайте силно „ОХ“ и прекъснете играта за няколко минути. Така след няколко пъти то ще се научи, че когато използва зъбите си и стиска силно, хубавите моменти спират. Чак след като кученцето се научи да контролира и задържа захапката си, може да бъде научено, че игрите с хапане не са желателни.
4. Оставането сам вкъщи също спада към проблемите, за които много хора не подозират. Сигурно всеки един от Вас е гледал „Сам вкъщи“ и можете да си представите какво става, когато едно малко дете (куче) остане само, без родителско внимание и може да прави каквото си поиска. Това често се оказва и проблем за съседите Ви, ако кученцето реши да лае, блъска, драска по вратите и скимти. От самото начало кученцето трябва да бъде научено на тихи игри и на време, в което стои само, дори да има някой вкъщи. Важно е приучаването към клетка или заградено място, където кученцето да знае, че там се стои мирно, спокойно, да си играе само с играчките и най-вече – да го чувства като свой собствен дом. Хубаво е когато си вземете кученце, да си вземете и малко отпуска, за да може да му обърнете внимание в първите дни. В началото го оставяйте само за по 5-10 минути, после за 15 и така малко по малко кученцето да се научи, че всеки ден се прибирате при него, но не и изведнъж да се направи пауза от 8 – 10 часа.
5. Отговорност и постоянство. Представете си една снежна буря, рано сутрин, все още е тъмно, вятърът свисти, опитвайки се да влезе в дома Ви. Но не, Вие не сте вкъщи, Вие сте навън, за да може да разходите кученцето, да може то да се изходи навън, да се натича и наиграе. И няма зима, няма лято – всеки ден по минимум два пъти, а ако можете даже и по-често. ВСЕКИ ден… почти като сватбената клетва – в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, да бъдеш верен, да го защитаваш, да го пазиш и да се грижиш за него докато смъртта ви раздели. И ако сте няколкочленно семейство и има кой да ви помага в начинанието е прекрасно, но отговорността, дори споделена е много голяма. Животът на кученцето зависи изцяло и само от Вас.
6. НЕ купувайте кученца за децата си! Колкото и да Ви се моли детенцето(децата) Ви – не купувайте куче САМО за тях, дори да Ви обещават, че те ще се грижат за него. Децата обожават животните – и в повечето пъти е и обратното, но те не могат да си представят отговорността, която идва с тях. Точно затова кученцата са прекрасни за учене на отговорност, но ако детето не успее да се справи с всичко – на Вас се пада тази чест. Ако детето и Вие сте болни – пак Вие трябва да разходите кучето. Децата ходят на летни лагери, на море с приятели, дискотеки до рано сутринта – тогава пак Вие сте наред. Децат нямат търпение да обучават кучето и най-често много обичат точно да развалят възпитанието. Вие трябва и да сте надзорникът над отношението помежду им. Кученцето е за цялото семейство, както всички да го обичат, така и всички да се грижат за него.
7. Социализацията на кученцето  – периодът до към 3-4 месеца, в който е от изключителна важност малкото кученце да се срещне с възможно най-много хора, животни, шумове. Предполагам, че ако кажете, че сте си взели малко кученце, всичките Ви приятели ще искат да дойдат и да го видят – нека! Нека да доведат и децата си (ако са достатъчно големи и внимателни), а пък когато може вече да излиза навън, след всички ваксини, тогава трябва да го запознаете с възможно най-голяма част от „големия свят“ – автомобили, камиони, сирени, концерт на открито, метро, рекички, ресторанти и навсякъде, където позволяват кучета. Това ще помогне на Вас в бъдеще! 
8. Кученцето е един доста голям разход. Независимо дали сте закупили кученце от развъдник или сте осиновили трябва да знаете, че парите, които ще трябва да отделяте месечно за кученцето не са малко. Високият клас гранулирана храна е около 150 лв и нагоре за 12-15кг чувал; всеки месец трябва да го обезпаразитявате външно (от 16-25 лв), през няколко месеца и вътрешно (6-20лв), ваксини веднъж годишно (~50лв), постоянно текучество на играчки и наградки, легълце, купички, каишки, а понякога и посещение при ветеринар. Това са неща, които не можете да си спестите – особено качествената храна. Не може да храните кучето с накиснат хляб, както са правили някога бабите по селата, ако искате то да е здраво и да има дълъг и спокоен живот.

Това са някои от проблемите, които могат да се появят при новия четирикрак член на семейството. Обучението и въпитанието на кученцето започва от първия ден вкъщи и продължава през целия му живот. Ако имате каквито и да е проблеми или искате да знаете повече – винаги може да се обърнете към някой треньор на кучета, да потърсите в книгите за обучение или да изгледате дузина безплатни видеа (youtube) по въпроса – никой не очаква от Вас да сте родени с тези знания.

Но ако мислите, че просто искате да имате кученце вкъщи, без да полагате нужните усилия и отговорност за него, моля Ви, откажете се на време. Кучетата не са плюшени играчки или удоволствие за няколко дни, а огромна радост и любов за години наред.